Днес се случи нещо, което наистина ми отвори сърцето изцяло за теб... доказах на себе си, че си човека, който най-много обичам след семейството си... доказах на себе си, че не мога без теб и също така си доказах, че никой не може да те докосва с лоша цел.. Поне аз не бих го позволила.. Едва ли мога да ти обясня с думи колко значиш за мен.. че ти си едно изгубено съкровище, което аз намерих ... и то случайно.. Твоя променлив характер вече го знам на изуст... имам чувството, че знам какво ще кажеш, преди да си си и помислил да го кажеш... че знам кога ще се усмихнеш, натъжиш, знам дори кога ще примигнеш с очи... толкова съм привързана към теб, че още малко и ще чувствам твойте чувства... незнам какво ще стане ако се скараме.. (недай си Боже) .. или нещо ако ме отдели от теб .. незнам какво ще е ежедневието ми тогава, когато се сетя, че не мога да ти звънна 15 пъти в деня... Надявам се този ден да не дойде никога...
Толкова си мил, толкова лъчезарен... очите ти толкова много говорят, когато погледнеш някой... А ти толкова хубаво гледаш мен.. с такава топлина, любов, уважение.. :)
Ти си един блестящ приятел, не мога да се сетя за нещо, което съм ти казала и ти да си го казал на някой друг, не мога да се сетя да съм те помолила за нещо и ти да си ми отказал.. Благодаря ти, че те има и ти благодаря, че си ми приятел... благодаря за прегръдките, за уважението.. Който не те познава - много губи, а тези, които не те познавам така както аз ... значи не познават приятелството .. и жалко за тях...
Обичкам те много какино... и знай, че винаги съм до теб, пред теб, зад теб и навсякъде около теб...

Още коментари >