Помогнете да запазим този сайт чист и реален! Ако мислите, че тази снимка е неподходяща кликнете тук
НЕЩО ПОВЕЧЕ ЗА МЕН
Хм..аз съм от хората, на които им дай само безкрайно място за обикаляне и купчина хора и може да си живее прекрасно. Не, че не правя и стойностни неща, но това е основното. Освен това съм болезнено любопитна /наистина е стряскащо/..и както казваше един приятел за мен: "Ти не просто опознаваш хората, ти ги анализираш, опитваш се да влезнеш в главите им и да разбереш какво мислят, но пък на мен си ми харесва. Основно се занимавам с изучаване, интересни са ми физиката, математиката /не, че ми вървят де/ икономиката, психологията, философията.. стига толкова за сега :). Често хващам някой да ми обяснява нещо от област, в която е спец /както казах - любопитна съм/ Много ме кефят хората, които могат сами да си направят купона и не разчитат на другите за това, мисля, че и аз съм такава. Малко съм отвеяна /според някои много, но.. както и да е/. Голям оптимист съм и поне 60% от времето си съм усмихната, може да звучи малко налудничево, но така стоят нещата. Мисля, че съм мъжко момиче, не съм излишно сантиментална и не страдам от псевдо скрупули, също така вярвам в неприкосновената свобода на личността. Ми.. това е в общи линии :)
ПЕСЕН ЗА ЧОВЕКА
Ние спориме
двама със дама
на тема:
"Човекът във новото време".
А дамата сопната, знаете -
тропа, нервира се,
даже проплаква.
Залива ме с кални потоци
от ропот
и град от словесна
атака.
- Почакайте - казвам, - почакайте,
нека... -
Но тя ме прекъсва сърдито:
- Ах, моля, запрете!
Аз мразя човека.
Не струва той вашта защита.
Аз четох как някой
насякъл с секира,
насякъл сам брат си, човека.
Измил се,
на черква отишъл
подире
и... после му станало леко. -
Смутено потръпнах. И стана ми тежко.
Но аз
понакуцвам
в теория
и рекох полека,
без злоба,
човешки,
да пробвам със тази история. -
Тя, случката, станала в село Могила.
Бащата бил скътал
пари.
Синът ги подушил,
вземал ги насила
и после баща си затрил.
Но в месец, или пък
във седмица само
властта го открила и... съд.
Ала във съдът
не потупват по рамото,
а го осъждат на смърт.
Отвели тогава злодея
злосторен,
затворили този субект.
Но във затвора попаднал на хора
и станал
ч о в е к.
Не зная с каква е
закваса заквасен,
не зная и как е
замесен,
но своята участ
от книга по-ясна
му станала с някаква песен.
И после разправял:
"Брей, как се обърках
и ето ти тебе
бесило.
Не стига ти хлеба,
залитнеш
от мъка
и стъпиш в погрешност на гнило.
И чакаш така като скот
в скотобойна,
въртиш се, в очите ти -
ножа.
Ех, лошо,
ех, лошо
светът е устроен!
А може, по-иначе може "
Тогава запявал той
своята песен,
запявал я бавно и тихо
Пред него живота
изплаввал чудесен -
и после
заспивал
усмихнат...
Но в коридора
тихо говорят.
Сетне секунда покой.
Някой полека вратата отворил. -
Хора. Зад тях часовой.
Някой от групата,
плахо и глухо,
казал му:
"Хайде, стани."
Гледали хората
тъпо и кухо
сивите, влажни стени.
Онзи в леглото
разбрал, че живота
е свършен за него,
и в миг
скочил, избърсал потта от челото
и гледал с див поглед
на бик.
Но лека-полека
човека се сетил -
страхът е без полза,
ще мре.
И някак в душата му
станало светло.
- Да тръгнем ли? - казал.
- Добре.
Той тръгнал. След него
те тръгнали също
и чувствали някакъв хлад.
Войникът си казал:
"Веднъж да се свърши...
Загазил си здравата, брат."
Във коридора
тихо говорят.
Мрак се в ъглите таи.
Слезнали после на двора,
а горе
вече зората блести.
Човекът погледнал зората,
в която
се къпела с блясък звезда,
и мислел за своята
тежка,
човешка,
жестока,
безока
съдба.
"Тя - моята - свърши...
Ще висна обесен.
Но белким се свършва
със мен?
Животът ще дойде по-хубав
от песен,
по-хубав от пролетен ден "
Споменал за песен
и нещо се сетил.
В очите му пламък цъфтял.
Усмихнал се топло, широко и
светло,
отдръпнал се, после запял.
Как мислите, може би
тука се крие
един истеричен комплекс?
Мислете тъй както си щете,
но вие
грешите, приятелко, днес. -
Човекът спокойно, тъй - дума
след дума
и твърдо редил песента.
Онези го гледали
с поглед безумен,
онези го гледали с страх.
Дори и затвора
треперел позорно,
и мрака ударил на бег.
Усмихнати чули звездите отгоре
и викнали:
"Браво, човек!"
Нататък е ясно. Въжето
изкусно
през шията, после
смъртта.
Но там в разкривените,
в сините устни
напирала пак песента.
И тук започва развръзката, значи.
Как мислиш, читателю, ти? -
Тя, бедната дама, започна да плаче,
започна във транс да крещи:
"Ужасно! Ужасно! - Разказвате,
сякаш
като че там сте били ..
Какъв ти тук ужас?! -
Той пеел човека. -
Това е прекрасно, нали? Висока съм 170 см.,тежа 62 кг.,имам Червена коса и Зелени очи
Изпратете този профил на вашите приятели:
Коментар:
По СтаТисТика На РадИо \" УСМИфка \" ПО радИОтО \" в МоменТа двЕста хиЛЯДи чоВека пРавяТ СЕКС , СТо ХиляДи СПяТ, педеСЕТ ХиляДИ незнаЯТ КакВо пРавяТ, а ЕнДна ХуБавА МацКА чеТе т`Ва КомеНтаРче И мУ се РадвА!!!
Пишете ми
51%
