Помогнете да запазим този сайт чист и реален! Ако мислите, че тази снимка е неподходяща кликнете тук
НЕЩО ПОВЕЧЕ ЗА МЕН
reGistRirAh se ot lybopitstwo i za raZvlecHeNie. obicham awtomobili koeto znAchi da gi poPravQm i da gi karam za razVlecHenie. obicham kuponite, barovete, diskotekite i hubavite jeni . obi4am jivota i grabia kolkoto moga ot nego.jiveite atraktivno za da vi zapomniat.pi6ete mi ...
Това беше за хората на повърхността. Може и да не е истина, но за тях това и без друго не е от значение. Дано не съм ги преуморил.
А сега за вас другите.
Не си търся приятелка или запознанства. Не контактувам с онези които не са го пожелали. Харесва ми да изучавам и провокирам хората. Обичам да надзъртам навсякъде и да откривам нови неща, дори и те да не ми се харесат. Любопитен съм и ме привлича непознатото. Бързо се отегчавам от еднообразието и минавам към следващото. Трудно нещо приковава вниманието ми за дълго, но стори ли го...
Не обичам лъжата и лицемерието, злобата между хората/че то кой ли ги обича/. Мразя анархията и хаоса/виж тук имам доста опоненти/.
Обичам "истинските" хора - съзидателни и разбиращи другите, имащи чувство за хумор и добър нрав, а не онези със закърняла чувствителност, ампутирано собствено и обществено мнение.
Съчувствам на "уния", който не са открили живо същество на което да дарят своят любов, а я похабяват обичайки "BMW" или "мотори .
Впечатлен съм от начина по който възприемат света монасите от манастира "Шаолин" и от начина по който се отнасят към него. Будизмът учи, че "страданието се поражда от желанието. Зен учи човек да освободи съзнанието си от желанието". От друга страна, не е ли желанието, това което тласка човек да се развива?
Възхищавам се на хора постигнали нещо велико в живота си - създали и оставили след себе си нещо добро за поколенията след тях. "Живеите тъй, че след края Ви и Космосът да плаче ".
Страня от агресивния, материализиран до крайност сапиенс на неразумната цивилизация.
Мнението ми за приятелите и приятелството:
Сигурно звучи грозно, но за мене е безспорна истина - идваме на този свят без приятелите и си отиваме без приятелите. Това което искам да остане един ден след мен е колкото се може по-малко наранени хора и възможно най-много хора които да си спомнят с добри чувства за мен. А това колко от тях са станали мой приятели, не е от значение - не се стремя към това. Наясно съм, че хората са различни и не всички си допадат, но трябва да сме достатъчно толерантни един към друг. Какво е приятеля, който те предава в труден момент и какво е непознатия, който ти подава ръка когато вижда, че си паднал? Не грешим ли често в преценките си кой ни е приятел и кой не? Приятел може да ти бъде всеки, но имаш ли нужда от това – едва ли! По важното е ти да си приятел на всеки, това е истинското приятелство за мен – да си готов да даваш безкористно. Просто хората трява да се обичат.
Забавления:
Всеки се забавлява по свои си начин - котката като си гони опашката, кучето като бяга и носи пръчката, маймуната като виси по лианите, магарето като се въргаля в прахта, прасето като се окаля здравата...
Какво е общото между всички - всички сме еднакво смешни и изглеждаме еднакво глупаво когато го правим и това ни радва! Радва и околните! Аз ли и аз си имам свой прийоми как да изглеждам глупаво - не съм изключение!
Ако трябва да посоча нещо което наистина ме радва и обичам от все сърце, то това е музиката и песните. Има ли по-добра интерпретация на чувствата които вълнуват душите ни?
За страданията, нещастията и изпитанията в живота ни:
Ще се саглася с древните - "Докато не видиш ада, раят не ще ти хареса". И да не забравяме - хората страдат не от това което се случва, а от своето отношение към станалото.
Най-ценното в живота ми?
Човека до мен и свободата на мисълта.
Посланието ми към вас:
Вие сте уникални, всеки е побрал една неповторима Вселена в себе си. Затова и аз ви ценя и се прекланям пред твореца създал ви. Приемете се такива каквито сте. Вие сте единствени и няма други като вас. Не завиждайте на околните, завиждайте на себе си за това което сте, но без да се възгордявате и главозамайвате от това.
Винаги търсете познанието, то е необятно. Уловете го такова каквото е, а не изкривено през призмата на вашите пристрастия. Не казвайте, че нещо е невъзможно, защото нивото на вашите познания никога няма да достигни абсолютния максимум, за да оцените истинно реалността. Но само стремежа към познанието ви доближава до истината.
Ако смятате, че има какво да си кажем -пишете ми. Ако ли не - бъдете щастливи, но знайте:„Щастието не е трайно, а мимолетно състояние на духа. То е очакване мечта”.
Това пък беше за тези които вярват, че човешката душа може да бъде уловена и втъкана в думи. Ако нещо от това не е истина , дано поне съм ги излъгал приятно!Такива хора обикновено са неуморни, дано им е прозвучало убедително.
И сега за тези, за които няма рамки и клишета.
Каквото и да ви кажа вие винаги ще отгатнете, че това е само поредната игра на сцената на живота. Затова ще бъда откровен с вас. Аз съм този когото виждате. А какво виждате? Това вие знаете, зависи само от вас. Чувствата не мамят. Мамят само съставните по тях съждения. Във Вселената има само един закон, който никога не се променя, а именно, че всичко се променя и че всички неща са преходни.
Нека те попитам нещо?
Познаваш ли реалността?
-Да!
А какво наричаш реалност?
-Това което познавам!
Тогава какво е всичко онова което не познаваш ?
-Нереалност!
Как би ме определил тогава!
-Ти си реалност! Съществуваш значи си реалност! Но аз не те познавам значи не си реалност! Чакай обърках се! Кой си ти всъщност?
Запомни реалността определяш сам ! Ти решаваш кое е реалност и кое не! Ти и никой друг!
-Но ти не ми отговори!
За теб аз съм само образ, емоция, трепет, в твоето съзнание!
-Не разбирам!
Не е и нужно да го разбираш!
-Но как?
Правиш го без дори да се замислиш. Изграждаш си представа за някого и я приемаш за даденост без да имаш логично обяснение за това.
-Ами ако съм сгрешил?
Няма сгрешена реалност. Има само такава която ти харесва и такава която не харесваш.
-Съвсем се обърках!
Просто е. За да бъдеш щастлив, достатъчно е да се научиш да избираш тази реалност, която ти харесва.
-Тоест аз бих могъл да те възприема като свой враг и ти ще бъдеш в реалност такъв или да те възприема като свой приятел и ти ще бъдеш такъв?
Да враговете и приятелите си определяме сами. Никой не става наш враг или приятел каквото и да стори, докато ние не решим, че той ще е такъв за нас.
-Искаш да кажеш, че изцяло зависи от мен самия колко врагове и колко приятели ще имам?
Да.
Това беше за тези които са решили, че стоят на по-високо духовно стъпало от другите. "Великите духове винаги намират яростна опозиция сред посредствените. Посредствените не могат да разберат, когато човек не се придържа към безсмислените предразсъдъци, а честно и смело използва своя интелект"-Албърт Айнщайн
А ето го и обръщението ми към теб.
Здравей!
Радвам се да се запознаем!
Поздравявам те за търпението което прояви, за да стигнешдо тук.
Ще се радвам да науча нещо повече за теб.
До нови срещи! Висок съм 174 см.,тежа 80 кг.,имам Кестенява коса и Кафяви очи
Изпратете този профил на вашите приятели:
Коментар:
Хреса ми написаното,определено ми хареса!Най много ме впечатлиха мислите за приятелството...Бих искала да ти пожелая нещо,но ако не греша в преценката си за теб/без да те познавам/хора като теб нямат нужда от пожелания,те постигат това което искат...Само напред
Пишете ми
80%
